Решение
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.
Опитах се да бъда и сърдита,
но кой ли ме е учил на това?
За пръв път за морето не попитах,
а затанцувах в мократа трева.
Не мислех, че ще стресна тишината -
та тя е много чужда в моя дом.
Посрещнах пак добрия южен вятър
със шепа пясък и един поклон.
Забравих, че тъгата съществува,
почистих свойте помисли от грях.
Реших поне за миг да полудувам
със вятъра и слънчевия смях.
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.
Опитах се да бъда и сърдита,
но кой ли ме е учил на това?
За пръв път за морето не попитах,
а затанцувах в мократа трева.
Не мислех, че ще стресна тишината -
та тя е много чужда в моя дом.
Посрещнах пак добрия южен вятър
със шепа пясък и един поклон.
Забравих, че тъгата съществува,
почистих свойте помисли от грях.
Реших поне за миг да полудувам
със вятъра и слънчевия смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
