24 февр. 2007 г., 21:42

Решение 

  Поэзия
559 0 10
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.

Опитах се да бъда и сърдита,
но кой ли ме е учил на това?
За пръв път за морето не попитах,
а затанцувах в мократа трева.

Не мислех, че ще стресна тишината -
та тя е много чужда в моя дом.
Посрещнах пак добрия южен вятър
със шепа пясък и един поклон.

Забравих, че тъгата съществува,
почистих свойте помисли от грях.
Реших поне за миг да полудувам
със вятъра и слънчевия смях. 

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??