finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
14 ago 2009, 0:24

Ретро фото

  Poesía
871 0 5

РЕТРО ФОТО

 

Тя бе графиня – в тюркоазно синьо

и в погледа й се четеше власт...

Случайно бе, че тя оттука мина,

но зрителите покори завчас...

Капелата с широка периферия

изгарящия  чар тъй и не скриваше...

А минувачите, със поглед вперен,

превръщаха се в рицари красиви...

Позира дълго тя за тази снимка -

в семейния албум да бъде включена...

Ала това бе само малка примка

за почитателите необучени...

А после, от играта уморена,

съблече тя красивите одежди

на „Ретро фото” от комплекс АЛБЕНА

... и охладняха мъжките надежди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0