6 nov 2007, 10:44

Ретроспекция

  Poesía » Otra
856 0 13

Животът ми е белостишие,

а римата - призвание...

Така дарил ме е Всевишният,

не ми е оправдание.

 

Погледът ми - бързострелен...

Походката - провлачена...

Усещам се като безвремие

и то по триста начина.

 

Жонглирам с много малко думи...

До крайност съм взискателен...

И все в мечтите търся чудото...

Педантно съм старателен...

 

Сам дирижирам тишината.

"Завет" ми е емблемата.

Очите ми са все в Луната,

сърцето ми - на сцената...

 

Животът ми без пътни знаци

дъга е многоцветна...

Уверено из него крача

и много ми е светло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки твой ден да е изпълнен със светлина!!!
    Браво, очарована съм!
  • Прекрасно стихотворение ,определено Всевишният те е дарил богато
  • Дано ти бъде светло всеки ден!
    Денят и мислите ти-подредени.
    И може би ще имаш и от мен,
    желаното от теб стихотворение.
    Поздравления за чудесния стих!
  • Няма как да не ти е светло,Вальо,ти целия си светлина!!!!Прегръщам те!
  • Ти си чудесен, Вальо!
    Поздрав и прегръдка от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....