6.11.2007 г., 10:44 ч.

Ретроспекция 

  Поезия » Друга
567 0 13

Животът ми е белостишие,

а римата - призвание...

Така дарил ме е Всевишният,

не ми е оправдание.

 

Погледът ми - бързострелен...

Походката - провлачена...

Усещам се като безвремие

и то по триста начина.

 

Жонглирам с много малко думи...

До крайност съм взискателен...

И все в мечтите търся чудото...

Педантно съм старателен...

 

Сам дирижирам тишината.

"Завет" ми е емблемата.

Очите ми са все в Луната,

сърцето ми - на сцената...

 

Животът ми без пътни знаци

дъга е многоцветна...

Уверено из него крача

и много ми е светло...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??