Ретроспекция
Животът ми е белостишие,
а римата - призвание...
Така дарил ме е Всевишният,
не ми е оправдание.
Погледът ми - бързострелен...
Походката - провлачена...
Усещам се като безвремие
и то по триста начина.
Жонглирам с много малко думи...
До крайност съм взискателен...
И все в мечтите търся чудото...
Педантно съм старателен...
Сам дирижирам тишината.
"Завет" ми е емблемата.
Очите ми са все в Луната,
сърцето ми - на сцената...
Животът ми без пътни знаци
дъга е многоцветна...
Уверено из него крача
и много ми е светло...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
