17 mar 2007, 13:51

РЕВАНШ

  Poesía
968 0 4

Ще гориш като факла в ръцете ми,
ще запаля всяка частица от теб,
после ще молиш ще искаш сърцето ми,
но ще взема каквото искам
и ще тръгна напред.
Ще протегнеш ръце, ще ми кажеш "обичам те",
ще помолиш "остани още ден",
ще те смачкам като ненужна хартия в ръцете си
и ще те захвърля, както ти някога - мен.
Дано разбереш тогава какво е
сърцето от болка в теб да кърви.
Не ми се сърди, това ти ми даде,
това ти връщам.
Боли те, нали?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВЕН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...