Mar 17, 2007, 1:51 PM

РЕВАНШ

  Poetry
963 0 4

Ще гориш като факла в ръцете ми,
ще запаля всяка частица от теб,
после ще молиш ще искаш сърцето ми,
но ще взема каквото искам
и ще тръгна напред.
Ще протегнеш ръце, ще ми кажеш "обичам те",
ще помолиш "остани още ден",
ще те смачкам като ненужна хартия в ръцете си
и ще те захвърля, както ти някога - мен.
Дано разбереш тогава какво е
сърцето от болка в теб да кърви.
Не ми се сърди, това ти ми даде,
това ти връщам.
Боли те, нали?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...