Реванш на тъгата
На Ани и Виктор
Разлистваше вятър безцелно
къдрици момински в нощта.
И тъжно сърце акапелно
рисуваше дом сред жита.
Надничаше сива луната
зад тихите мъжки очи.
Стояха под ключ чудесата –
соната в роял не звучи.
Но сложиха ред небесата:
избухна просторът в оранж – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.