Реванш на тъгата
На Ани и Виктор
Разлистваше вятър безцелно
къдрици момински в нощта.
И тъжно сърце акапелно
рисуваше дом сред жита.
Надничаше сива луната
зад тихите мъжки очи.
Стояха под ключ чудесата –
соната в роял не звучи.
Но сложиха ред небесата:
избухна просторът в оранж –
слънца и звезди във лицата.
Любов.
На всичкото Сиво – реванш.
© Николай Начев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!