28 mar 2025, 12:29

Ревност

  Poesía
340 0 1

Моля те, не ме ревнувай!

Твой винаги съм бил.

С теб душата ми празнува и

за да те срещна съм се аз родил.

 

Моля те, просто ме целувай

с жарките си устни пак.

И с целувката си мир ми дай.

Покой в страстта. Ти знаеш как!

 

Аз все така в теб ще се оглеждам,

позната и винаги различна.

Наметнала от красота одежда,

сън познат и вселена си далечна.

 

От теб късчетата ще подреждам,

красящи този тъжен свят.

До теб прекрасен ми изглежда -

дъждове от смях навсякъде валят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...