Ревност
Моля те, не ме ревнувай!
Твой винаги съм бил.
С теб душата ми празнува и
за да те срещна съм се аз родил.
Моля те, просто ме целувай
с жарките си устни пак.
И с целувката си мир ми дай.
Покой в страстта. Ти знаеш как!
Аз все така в теб ще се оглеждам,
позната и винаги различна.
Наметнала от красота одежда,
сън познат и вселена си далечна.
От теб късчетата ще подреждам,
красящи този тъжен свят.
До теб прекрасен ми изглежда -
дъждове от смях навсякъде валят!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
