28 мар. 2025 г., 12:29

Ревност

342 0 1

Моля те, не ме ревнувай!

Твой винаги съм бил.

С теб душата ми празнува и

за да те срещна съм се аз родил.

 

Моля те, просто ме целувай

с жарките си устни пак.

И с целувката си мир ми дай.

Покой в страстта. Ти знаеш как!

 

Аз все така в теб ще се оглеждам,

позната и винаги различна.

Наметнала от красота одежда,

сън познат и вселена си далечна.

 

От теб късчетата ще подреждам,

красящи този тъжен свят.

До теб прекрасен ми изглежда -

дъждове от смях навсякъде валят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...