18 ene 2007, 2:27

РЕВНОСТ

  Poesía
850 0 4

Ревността е грях голям
враг зъл е за човека,
от нея гине всичко скъпо
което скътано е в сърцето.

Ревнуват се причинно
и без причина,
мъже,жени,млади и стари
на всякъде по всяко време-
някога и за напред.

От тази ревност толкоз стара
ни блика извор със сълзи,
тази ревност-болест за човека
изтрива нашите мечти.

И ний човеците не сме готови
да я премажем и унищожим,
защото няма го доверието от вчера
което ни крепеше и ни правеше добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така си е тя ни погубва,но пак я допуснаме в сарцата си неволно
    Поздрави!!!
  • Много вярно си го казала!!! Болест!!! Поздрави, Маргарита!!!
  • Важна тема. Добре развита, а търси и отговор на въпроса.
    Поздрав!
  • хубаво е много.макар и както казва маргарита - ревността е болест, но лично аз ревнувам когато ме е страх да не загубя човека когот обичам, макар че с ревността си пак го губя...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...