Ревността е грях голям
враг зъл е за човека,
от нея гине всичко скъпо
което скътано е в сърцето.
Ревнуват се причинно
и без причина,
мъже,жени,млади и стари
на всякъде по всяко време-
някога и за напред.
От тази ревност толкоз стара
ни блика извор със сълзи,
тази ревност-болест за човека
изтрива нашите мечти.
И ний човеците не сме готови
да я премажем и унищожим,
защото няма го доверието от вчера
което ни крепеше и ни правеше добри.
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
