Ревност
Ревнива съм, да, знам,
но и ти си мушмурок голям.
Знам, животът още те влече,
но се замисли, не си малко момче.
На теб изцяло се отдадох.
Щастието си в твоите ръце предадох.
Моля те, над това си помисли добре
и не наранявай повече моето сърце.
Да те гледам в чуждите ръце не мога.
Сърцето ми изпитва жестока болка.
Болка, която отвътре силно ме гори.
Обичам те, без теб не мога, разбери.
Пишейки това, аз цялата треперя,
защото не мога утеха да намеря.
Не мога да понасям вече нощите без теб.
Помогни ми, ти си моят лек.
но и ти си мушмурок голям.
Знам, животът още те влече,
но се замисли, не си малко момче.
На теб изцяло се отдадох.
Щастието си в твоите ръце предадох.
Моля те, над това си помисли добре
и не наранявай повече моето сърце.
Да те гледам в чуждите ръце не мога.
Сърцето ми изпитва жестока болка.
Болка, която отвътре силно ме гори.
Обичам те, без теб не мога, разбери.
Пишейки това, аз цялата треперя,
защото не мога утеха да намеря.
Не мога да понасям вече нощите без теб.
Помогни ми, ти си моят лек.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
