14 sept 2010, 0:27

Ревност 

  Poesía » De amor
741 0 9

 

 

Когато на вятъра пръстите

по лицето ти нежно се плъзгат

и повдигат игриво полите ти – 

забеляза ли как те ревнувам?

 

Реката с ленивите вирове

те обгръща и сякаш пирува

с очите ти, веждите, миглите... 

а аз те ревнувам, ревнувам.

 

Краката ти – босите, белите,

в тревата до глезен потъват,

и ходя по спомен от стъпките – 

а всъщност аз пак те ревнувам.

 

И от себе си – щом те прегърна –

забеляза ли как те ревнувам?

 

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??