Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове
те обгръща и сякаш пирува
с очите ти, веждите, миглите...
а аз те ревнувам, ревнувам.
Краката ти – босите, белите,
в тревата до глезен потъват,
и ходя по спомен от стъпките –
а всъщност аз пак те ревнувам.
И от себе си – щом те прегърна –
забеляза ли как те ревнувам?
© Вакрилов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
