Ревност
Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове
те обгръща и сякаш пирува
с очите ти, веждите, миглите...
а аз те ревнувам, ревнувам.
Краката ти – босите, белите,
в тревата до глезен потъват,
и ходя по спомен от стъпките –
а всъщност аз пак те ревнувам.
И от себе си – щом те прегърна –
забеляза ли как те ревнувам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вакрилов Все права защищены
