12 feb 2011, 20:32

Ревност

1.1K 0 1

   Черни бури в мен бушуват,

черни мисли в мен нахлуват,

сякаш всичко в мен се срива

и завинаги си отива.

 

Виновна бях, сега разбрах,

за прошка аз не моля,

с болката дълго живях,

но повече не мога.

 

Сърцето ми стрела прониза

и любовта бавно се изниза,

капка по капка изтича тя,

опустошавайки моята душа.

 

В живота аз едно разбрах, но късно е

 за прошка, непростим е този грях,

че ревността погубва твоята душа,

оставяйки я в вечна празнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...