Черни бури в мен бушуват,

черни мисли в мен нахлуват,

сякаш всичко в мен се срива

и завинаги си отива.

Виновна бях, сега разбрах,

за прошка аз не моля,

с болката дълго живях,

но повече не мога.

Сърцето ми стрела прониза

и любовта бавно се изниза,

капка по капка изтича тя,

опустошавайки моята душа.

В живота аз едно разбрах, но късно е

 за прошка, непростим е този грях,

че ревността погубва твоята душа,

оставяйки я в вечна празнина.