12 feb 2011, 20:32

Ревност

1.1K 0 1

   Черни бури в мен бушуват,

черни мисли в мен нахлуват,

сякаш всичко в мен се срива

и завинаги си отива.

 

Виновна бях, сега разбрах,

за прошка аз не моля,

с болката дълго живях,

но повече не мога.

 

Сърцето ми стрела прониза

и любовта бавно се изниза,

капка по капка изтича тя,

опустошавайки моята душа.

 

В живота аз едно разбрах, но късно е

 за прошка, непростим е този грях,

че ревността погубва твоята душа,

оставяйки я в вечна празнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...