Ревност
Черни бури в мен бушуват,
черни мисли в мен нахлуват,
сякаш всичко в мен се срива
и завинаги си отива.
Виновна бях, сега разбрах,
за прошка аз не моля,
с болката дълго живях,
но повече не мога.
Сърцето ми стрела прониза
и любовта бавно се изниза,
капка по капка изтича тя,
опустошавайки моята душа.
В живота аз едно разбрах, но късно е
за прошка, непростим е този грях,
че ревността погубва твоята душа,
оставяйки я в вечна празнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
