Feb 12, 2011, 8:32 PM

Ревност 

  Poetry » Love
916 0 1

   Черни бури в мен бушуват,

черни мисли в мен нахлуват,

сякаш всичко в мен се срива

и завинаги си отива.

 

Виновна бях, сега разбрах,

за прошка аз не моля,

с болката дълго живях,

но повече не мога.

 

Сърцето ми стрела прониза

и любовта бавно се изниза,

капка по капка изтича тя,

опустошавайки моята душа.

 

В живота аз едно разбрах, но късно е

 за прошка, непростим е този грях,

че ревността погубва твоята душа,

оставяйки я в вечна празнина.

 

© Петя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??