Черни бури в мен бушуват,
черни мисли в мен нахлуват,
сякаш всичко в мен се срива
и завинаги си отива.
Виновна бях, сега разбрах,
за прошка аз не моля,
с болката дълго живях,
но повече не мога.
Сърцето ми стрела прониза
и любовта бавно се изниза,
капка по капка изтича тя,
опустошавайки моята душа.
В живота аз едно разбрах, но късно е
за прошка, непростим е този грях,
че ревността погубва твоята душа,
оставяйки я в вечна празнина.
© Петя All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
