Ревност

rudin (Иван Христов)
858 1444

6 feb 2016, 20:35

Poesía » De amor

401 0 2

РЕВНОСТ

Недей ми хвърля поглед скрито

през масите на наш'то кафене

пропуснала през рядко сито

за полет думи, ласки, страхове

в света широк да се изгубят

и малкото, възможни днес, неща:

вместо войните – да се любим –

и нищо друго, нищо да не ща.

Но ти реши във ревността си,

обзета в пристъп на обида, гняв

да пренебрегнеш любовта ни

и смисъла за корена ù здрав.

Сега какво? – не си щастлива.

Нито пък аз – без тебе – съм щастлив.

Годините ни си отиват

без обич, кротко, в залива ни тих.

И, вместо да поглеждаш скрито

от ъгъла на наш'то кафене,

ела при мен с чело открито,

сложи ръка на своето сърце.

Признай, за ревност многолика,

намерила си повод, ей така...

И любовта ще ни повика

навън да тръгнем с теб, ръка в ръка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.