Ревност
РЕВНОСТ
Недей ми хвърля поглед скрито
през масите на наш'то кафене
пропуснала през рядко сито
за полет думи, ласки, страхове
в света широк да се изгубят
и малкото, възможни днес, неща:
вместо войните – да се любим –
и нищо друго, нищо да не ща.
Но ти реши във ревността си,
обзета в пристъп на обида, гняв
да пренебрегнеш любовта ни
и смисъла за корена ù здрав.
Сега какво? – не си щастлива.
Нито пък аз – без тебе – съм щастлив.
Годините ни си отиват
без обич, кротко, в залива ни тих.
И, вместо да поглеждаш скрито
от ъгъла на наш'то кафене,
ела при мен с чело открито,
сложи ръка на своето сърце.
Признай, за ревност многолика,
намерила си повод, ей така...
И любовта ще ни повика
навън да тръгнем с теб, ръка в ръка.
© Иван Христов All rights reserved.
