Ревността
РЕВНОСТТА
Ревността се ражда винаги с любовта, но не умира винаги с нея!!!!
ЛАРОШФУКО
"Ревността не е любов".
Това ли искаш да ми кажеш?
Знам, любими мой...
Но нека да не идва оня ден,
когато мисълта ми няма
да те следва като вярно куче.
И ще ми бъде все едно дали очите ти
от мене са пленени в нежен плен,
или загледани са в друга.
Знай, туй сигурно ще значи,
че изгоряло е най-здравото,
невидимо въже, върху което
като опитни въжеиграчи
душите ни танцуват луди
и огнено се сливат с обич
над време и пространство.
Защото любовта от нас си е отишла.
Тогава може би ще те боли,
че с мисъл аз не те преследвам,
а очите ми загледани са в друг.
И пламъкът на ревността
ще близне твоето сърце.
Може би след мен ще викаш,
но при тебе да се върна
ще бъде вече твърде късно -
ще съм далеч, за да те чуя.
Въжето ще е изгоряло,
и пропастта бездънна
ще зее страшно между нас...
До невъзможност.
199... г.
Пп.
Различни са мненията за ревността. Според мене тя е солта на любовта - ако прекаляваме с нея, яденето ще стане солено до невъзможност да се яде, ако липсва - блудкаво.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
