Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
на Звездичката ми...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал
преди да се опие с хубостта ти...
Красивите листа, със гняв ревнувам,
овала на сърцето ти приели...
Проклех Живота, Младостта я псувам,
че първи на лика ти са се спрели!
Съня ревнувам!... Всичко му разказваш,
в разговор интимен, нощно време...
Ревнувам като плачеш и се радваш...
Ревнувам!... И от самия мене...
На Смъртта ще избода очите!
Ревнувам те от ласката ù хладна...
Дарявам си остатъка от дните!
Да уталожи с мен страстта си жадна...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados