22 ago 2014, 23:13

Революция

  Poesía
731 0 0

Опитвам се да забравя всяка злина,

опитвам се да протегна ръка.

Трябва да се борим срещу тези страхове,

който насъдиха в нашите умове.

С библия в ръка за спасение се молим,

дори за последната искра в тунела се борим.

Всеки един от нас е лидер за това не робуваме на такива.

Хора от върха, на дъното и по средата,

да се надигнем докато системата не ни е осакатила.

Без значение възраст, религия или раса

нека имаме единна кауза.

Когато ни спрат ще продължим,

когато ни заглушат ще крещим.

Именно ние сме отговорни за това положение,

как позволихме нещо такова да се разрасне от поколение на поколение.

Дойде и нашия последен час,

нека да се надигне всеки един от нас.

Ние сме кралете, а това е нашата монархия,

нека да видим как ще реагират на по-голяма анархия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...