22 ago 2014, 23:13

Революция

  Poesía
733 0 0

Опитвам се да забравя всяка злина,

опитвам се да протегна ръка.

Трябва да се борим срещу тези страхове,

който насъдиха в нашите умове.

С библия в ръка за спасение се молим,

дори за последната искра в тунела се борим.

Всеки един от нас е лидер за това не робуваме на такива.

Хора от върха, на дъното и по средата,

да се надигнем докато системата не ни е осакатила.

Без значение възраст, религия или раса

нека имаме единна кауза.

Когато ни спрат ще продължим,

когато ни заглушат ще крещим.

Именно ние сме отговорни за това положение,

как позволихме нещо такова да се разрасне от поколение на поколение.

Дойде и нашия последен час,

нека да се надигне всеки един от нас.

Ние сме кралете, а това е нашата монархия,

нека да видим как ще реагират на по-голяма анархия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...