16 oct 2009, 23:50

Резенче луна

3.3K 0 52

РЕЗЕНЧЕ ЛУНА

 

При теб ще дойда с резенче луна,

посипано със захар от звездите,

останало случайно след нощта,

когато единак захапа хищно

едно недоизгряло в нас небе...

и звездните му тайни прокървиха,

и някак си, преди да разберем,

наръфани, далеч от нас се скриха...

 

Напеченото лято прегоря...

И оня вой – самотен, нелогичен,

усещам  все по-рядко сред съня

със нокти да дере – като предричане...

И все по-малко искам да деля

луната, и звездите, и небето

с онази дива алчност на страха,

и с него да преспивам - все на светло...

 

Днес идвам! – вместо него теб избрах! -

с една убита, престаряла  смелост,

с натрапено усещане за грях,

с обречената радост на отшелник.

Сега ти нося резенче луна –

опазих  го от сладката ù пита.

Преглъщай страховете и греха! -

човек  е съден всичко  да опита...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено се възхищавам на Творчеството Ви!
  • "Преглъщай страховете и греха! -
    човек е длъжен всичко да опита..."

    А аз съм наистина щастлива, че мога да потъна в невероятния ти поетичен свят! Аплодирам те с блеснали от възхищение очи, Гал!!!
  • "Преглъщай страховете и греха! -
    човек е съден всичко да опита..."
    Безмълвна ме остави,Галена!
  • С Барона и Поета мислим явно по един и същи начин за пореден път!
    А в последните два реда на стихотворението ти е събрана " мъдростта на вековете"! Животът на човека не е винаги подреден и предвидим, понякога е дори прекалено разпилян...Важното е да е вълнуващ и интересен!
  • Галена, при теб съм спокоен - каквото и да прочета - знам, че ще ме грабне!
    А...ще си взема и едно резенче Луна...хей така - за закуска!

    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...