Резенче луна
РЕЗЕНЧЕ ЛУНА
При теб ще дойда с резенче луна,
посипано със захар от звездите,
останало случайно след нощта,
когато единак захапа хищно
едно недоизгряло в нас небе...
и звездните му тайни прокървиха,
и някак си, преди да разберем,
наръфани, далеч от нас се скриха...
Напеченото лято прегоря...
И оня вой – самотен, нелогичен,
усещам все по-рядко сред съня
със нокти да дере – като предричане...
И все по-малко искам да деля
луната, и звездите, и небето
с онази дива алчност на страха,
и с него да преспивам - все на светло...
Днес идвам! – вместо него теб избрах! -
с една убита, престаряла смелост,
с натрапено усещане за грях,
с обречената радост на отшелник.
Сега ти нося резенче луна –
опазих го от сладката ù пита.
Преглъщай страховете и греха! -
човек е съден всичко да опита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
