16.10.2009 г., 23:50

Резенче луна

3.3K 0 52

РЕЗЕНЧЕ ЛУНА

 

При теб ще дойда с резенче луна,

посипано със захар от звездите,

останало случайно след нощта,

когато единак захапа хищно

едно недоизгряло в нас небе...

и звездните му тайни прокървиха,

и някак си, преди да разберем,

наръфани, далеч от нас се скриха...

 

Напеченото лято прегоря...

И оня вой – самотен, нелогичен,

усещам  все по-рядко сред съня

със нокти да дере – като предричане...

И все по-малко искам да деля

луната, и звездите, и небето

с онази дива алчност на страха,

и с него да преспивам - все на светло...

 

Днес идвам! – вместо него теб избрах! -

с една убита, престаряла  смелост,

с натрапено усещане за грях,

с обречената радост на отшелник.

Сега ти нося резенче луна –

опазих  го от сладката ù пита.

Преглъщай страховете и греха! -

човек  е съден всичко  да опита...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено се възхищавам на Творчеството Ви!
  • "Преглъщай страховете и греха! -
    човек е длъжен всичко да опита..."

    А аз съм наистина щастлива, че мога да потъна в невероятния ти поетичен свят! Аплодирам те с блеснали от възхищение очи, Гал!!!
  • "Преглъщай страховете и греха! -
    човек е съден всичко да опита..."
    Безмълвна ме остави,Галена!
  • С Барона и Поета мислим явно по един и същи начин за пореден път!
    А в последните два реда на стихотворението ти е събрана " мъдростта на вековете"! Животът на човека не е винаги подреден и предвидим, понякога е дори прекалено разпилян...Важното е да е вълнуващ и интересен!
  • Галена, при теб съм спокоен - каквото и да прочета - знам, че ще ме грабне!
    А...ще си взема и едно резенче Луна...хей така - за закуска!

    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...