17 sept 2018, 11:49

Риба

Poesía » Verso libre

576 0 1

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние
аз не плувам.
Аз в него живея.
Уча се на Любов
и Смирение.
Може би вие също
се учите...
Може би го умеете...
Но не виждате
как превръщам крилете си
в семпла рибя опашка.
И не би било тъжно –
щеше светло да бъде,
ако можех поне
да ви заситя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Има хвърчащи риби. От зор. Когато ги преследват хищните им колежки...
Добро е.

2018-09-17T14:00:08+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0