17 sept 2018, 11:49

Риба

Poesía » Verso libre

577 0 1

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние
аз не плувам.
Аз в него живея.
Уча се на Любов
и Смирение.
Може би вие също
се учите...
Може би го умеете...
Но не виждате
как превръщам крилете си
в семпла рибя опашка.
И не би било тъжно –
щеше светло да бъде,
ако можех поне
да ви заситя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Има хвърчащи риби. От зор. Когато ги преследват хищните им колежки...
Добро е.

2018-09-17T14:00:08+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0