Риба
Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние
аз не плувам.
Аз в него живея.
Уча се на Любов
и Смирение.
Може би вие също
се учите...
Може би го умеете...
Но не виждате
как превръщам крилете си
в семпла рибя опашка.
И не би било тъжно –
щеше светло да бъде,
ако можех поне
да ви заситя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
