Риба в зелено...
рибата плува.
тя разказва
така:
"изплувам.
глътка възДУХ
и бързо
надолу.
във синьото тъмно.
В огромното,
безгранично
НАДолу.
далеч.
към безкрая.
няма говор там.
няма спорове.
няма викове.
Няма клаксони.
нямаш нужда от броня.
за да си жив!
за
да
паднеш,
когато поискаш.
да се смееш на воля.
/НЕ БЕзволево/
да залитнеш нарочно -
в зЕЛЕНо.
И ТИхо.
И бързо!
нагоре!
към светлото
синьо...
там,
горе,
където е
възДУХът...
И там
да изплуваш
е
хубаво...
но за малко,
само за малко...
ГОРе дА
бъдеш.”
рибата тръгва в зелен ден...
тя разказва
така:
"изплувам.
глътка възДУХ
и бързо
надолу.
във синьото тъмно.
В огромното,
безгранично
НАДолу.
далеч.
към безкрая.
няма говор там.
няма спорове.
няма викове.
Няма клаксони.
нямаш нужда от броня.
за да си жив!
за
да
паднеш,
когато поискаш.
да се смееш на воля.
/НЕ БЕзволево/
да залитнеш нарочно -
в зЕЛЕНо.
И ТИхо.
И бързо!
нагоре!
към светлото
синьо...
там,
горе,
където е
възДУХът...
И там
да изплуваш
е
хубаво...
но за малко,
само за малко...
ГОРе дА
бъдеш.”
рибата тръгва в зелен ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados
