Риба в зелено...
рибата плува.
тя разказва
така:
"изплувам.
глътка възДУХ
и бързо
надолу.
във синьото тъмно.
В огромното,
безгранично
НАДолу.
далеч.
към безкрая.
няма говор там.
няма спорове.
няма викове.
Няма клаксони.
нямаш нужда от броня.
за да си жив!
за
да
паднеш,
когато поискаш.
да се смееш на воля.
/НЕ БЕзволево/
да залитнеш нарочно -
в зЕЛЕНо.
И ТИхо.
И бързо!
нагоре!
към светлото
синьо...
там,
горе,
където е
възДУХът...
И там
да изплуваш
е
хубаво...
но за малко,
само за малко...
ГОРе дА
бъдеш.”
рибата тръгва в зелен ден...
тя разказва
така:
"изплувам.
глътка възДУХ
и бързо
надолу.
във синьото тъмно.
В огромното,
безгранично
НАДолу.
далеч.
към безкрая.
няма говор там.
няма спорове.
няма викове.
Няма клаксони.
нямаш нужда от броня.
за да си жив!
за
да
паднеш,
когато поискаш.
да се смееш на воля.
/НЕ БЕзволево/
да залитнеш нарочно -
в зЕЛЕНо.
И ТИхо.
И бързо!
нагоре!
към светлото
синьо...
там,
горе,
където е
възДУХът...
И там
да изплуваш
е
хубаво...
но за малко,
само за малко...
ГОРе дА
бъдеш.”
рибата тръгва в зелен ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
