16 sept 2018, 21:06

рицар

  Poesía
763 1 0

                          

 

                  Аз сега съм храбър рицар.

                  Аз пораснах, не разбра ли,

                  а пред мене се изправи

                  необятната гора.

                  Тръгвам сам на поход славен

                  през гори и през дъбрави.

                  Щит е моята надежда,

                  меч е моята мечта.

                  И сега недейте плака.

                  Тръгвайте след мен в атака,

                  че веселие ви чака.

                  Ще ви водят в труден час

                  мойте шарени доспехи,

                  моят весел, пъстър меч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Белев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...