16 сент. 2018 г., 21:06

рицар

766 1 0

                          

 

                  Аз сега съм храбър рицар.

                  Аз пораснах, не разбра ли,

                  а пред мене се изправи

                  необятната гора.

                  Тръгвам сам на поход славен

                  през гори и през дъбрави.

                  Щит е моята надежда,

                  меч е моята мечта.

                  И сега недейте плака.

                  Тръгвайте след мен в атака,

                  че веселие ви чака.

                  Ще ви водят в труден час

                  мойте шарени доспехи,

                  моят весел, пъстър меч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Белев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...