7ч сутринта. Кафе, овес, лека болка в гърба.
Закусвам и размишлявам, пред мене ябълка
- сухо и меко, потъмняло петно от едната и страна,
гледам я и си мисля - Европа ли да е това!?
Отвъд иде заразата, разяжда я навътре и полазва цялата!
Болна е славянско-западната нация, 
болна от арабска бежанска емиграция.
Скоро Меркел ще изпадне в състояние на ресигнация.
Какво прави "властта" с настоящия проблем?
Толерира. Дава шанс. А кой ще се справи с демографския феномен?
С  хуманно-демократичната си политика
ще страда Старата госпожа!
Пред погледа на света ще страдат и нейните деца.
Да чакаме ли нова религиозна война?
Нов световен ред и сринати общочовешките начала?
И таз добра! Какво може да стори малкият човек?
Българинът ще напомня за битката на Тервел с арабите от осми век.
А народът ни обеднява - материално и духовно. 
Не мога да скрия колко ми е болно!
Какво сега? Премахваме Паисий от учебния материал?
Още един епизод от родо-потъпкващия сериал!
Българинът ще наведе глава, той има потенциал.
Нали е зает да търка билети от Божествената Лафка
с мисълта, че това ще донесе промяната в живота,
отворил компота, сгушен на дивана,
сърцето спряло, а бясна сила търка монетата по листа. 
Резултатът не закъснява, хартията е чиста.
Едва ли не, очакваната промяна липсва!
Да вземем ли още едно билетче, дали ни стиска? 
Започва да писва. Ще спечелим ли тез милиони, надеждата ни стихва! 
Сякаш ще се оправят нещата.
Лек сърбеш в носа. Извинявам се, ама ще кихна!
Да цъкнем бутона "next". Влизам в някакъв новинарски сайт
и какво съзирам? Обичайното! Притеснителен текст.
Някой наръгал другия, а майка си продава децата.
Как ще си продаваш децата?? Трябвали и пари на жената.
Чета с ужас, а телефонът до мен вибрира. 
За момент помислих - съзнанието ми превъртя, започна да алармира.
Усуквам се настрани, отправям в слушалката небрежно "Ало!",
някой ми говори  "...видя ли навън, всичко е побеляло...".
"Не!" - казвам аз - "Бях зает с нещо по-кофти и от клип на Джорджано!"
Веднага се сещам за прословутата фраза "Ами, като цяло..."
Прекрасно начало. Навсякъде простотия. 
Навсякъде магария. А лошите новини, сипят се на тепсия.
Харабия!
След всичките тези неангажиращи слова, 
мисля че е време да се изправя и да разтъпча снега, 
да се разходя в студа, да избистря ума,
да разгледам света през моите очи,
да стана свидетел, надявам се, на чуждите мечти,
да видя радост вместо сълзи, защото Аз, Ти, Той, Тя и То,
всички сме едно...Нали!