Пускам телевизия, след сериала филм,
знам програмата наизуст,
а полунощ минава, моля се за сън.
Мисълта ми бясно препуска
над греховния свят познат,
неусетно става време за закуска,
аз продължавам да си мисля, сякаш на инат.
Мисля си за куп неща!
За политически ограбената България!
За празните музеи, за хазарта
и тъпата национална лотария!
За това, че днес е по-лесно да имаш висше, ...