22 oct 2017, 20:59

Римуване на самотата 

  Poesía » Otra
1219 10 9
Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас.
Където бе сърцето – зее кратер.
Намерих в тишината си компас.
(Навярно своя най-добър приятел.)
Прегръща ме с невидими ръце,
невидимите сълзи ми попива,
със обич милва моето лице
и учи ме да бъда пак щастлива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??