Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите,
до всичките пропуснати вечери
виси едно отчаяно, обесено,
накриво стъпило доверие.
Понякога ми иде да се пръсна
във цялото мълчание до звук…
Рингтонът е сигналът за възкръсване.
Звънни ми да ми кажеш, че си тук.
Ще имаш само ден за сътворение,
макар да е отсъден за почивка.
Създай ме – раменете ми, ръцете ми,
косата, устните, усмивката...
Най-трудно ще ти бъде със очите –
небе, което плаши и души...
Неделя е – началото на дните.
А после шест, в които да рушиш.
А после шест (плюс събота), когато,
очаквайки да чуя телефона,
рингтонът ще събори тишината.
Самоубийство би било да ти затворя.
© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados