8 nov 2009, 1:53

Рингтон за възкръсване

  Poesía
1.6K 0 21

Не трябва да звъня. Неделя е.

А адски ми се иска да те чуя.

Условното пространствено разделяне

от смътното усещане за друга.

А там,  във подменюто с смс-ите,

до всичките пропуснати вечери

виси едно отчаяно, обесено,

накриво стъпило доверие.

Понякога ми иде да се пръсна

във цялото мълчание до звук…

Рингтонът е сигналът за възкръсване.

Звънни ми да ми кажеш, че си тук.

Ще имаш само ден за сътворение,

макар да е отсъден за почивка.

Създай ме – раменете ми, ръцете ми,

косата, устните, усмивката...

Най-трудно ще ти бъде със очите –

небе, което плаши и души...

Неделя е –  началото на дните.

А после шест, в които да рушиш.

А после шест (плюс събота), когато,

очаквайки да чуя телефона,

рингтонът ще събори тишината.

 

Самоубийство би било да ти затворя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...