Рингтон за възкръсване
Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите,
до всичките пропуснати вечери
виси едно отчаяно, обесено,
накриво стъпило доверие.
Понякога ми иде да се пръсна
във цялото мълчание до звук…
Рингтонът е сигналът за възкръсване.
Звънни ми да ми кажеш, че си тук.
Ще имаш само ден за сътворение,
макар да е отсъден за почивка.
Създай ме – раменете ми, ръцете ми,
косата, устните, усмивката...
Най-трудно ще ти бъде със очите –
небе, което плаши и души...
Неделя е – началото на дните.
А после шест, в които да рушиш.
А после шест (плюс събота), когато,
очаквайки да чуя телефона,
рингтонът ще събори тишината.
Самоубийство би било да ти затворя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
!
