8 нояб. 2009 г., 01:53

Рингтон за възкръсване

1.6K 0 21

Не трябва да звъня. Неделя е.

А адски ми се иска да те чуя.

Условното пространствено разделяне

от смътното усещане за друга.

А там,  във подменюто с смс-ите,

до всичките пропуснати вечери

виси едно отчаяно, обесено,

накриво стъпило доверие.

Понякога ми иде да се пръсна

във цялото мълчание до звук…

Рингтонът е сигналът за възкръсване.

Звънни ми да ми кажеш, че си тук.

Ще имаш само ден за сътворение,

макар да е отсъден за почивка.

Създай ме – раменете ми, ръцете ми,

косата, устните, усмивката...

Най-трудно ще ти бъде със очите –

небе, което плаши и души...

Неделя е –  началото на дните.

А после шест, в които да рушиш.

А после шест (плюс събота), когато,

очаквайки да чуя телефона,

рингтонът ще събори тишината.

 

Самоубийство би било да ти затворя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...