23 oct 2007, 9:52

Рискът На Приятелството

  Poesía
1.4K 0 2
Сън ли бе това или животът мой?
Отекна гръм...
И паднах аз пронизан...
Отекна гръм...
Усетих зад гърба си изстрел.
Отекна гръм...
Но аз ли бях пронизан?
Отекна гръм...
Но гръм отекна ли? Нима?
Не знам дали съм буден или спя,
но слънцето изгря,
появи се и луната,
звездите малко закъсняха.
От приятел бях предаден,
но приятел ли бе той,
щом живота ми продаде
и не даде ми покой.
Не, не беше той приятел,
а безмилостен предател.
И събудих се на сутринта
в локва кръв до колена.
Зарекох се да отмъстя,
но за радост на света
съвестта ми клетвата отхвърли
и злобата ми тя изхвърли.
А на следващия ден,
от постъпката си ужасен,
старият приятел
бе отново пак до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...