Oct 23, 2007, 9:52 AM

Рискът На Приятелството

  Poetry
1.4K 0 2
Сън ли бе това или животът мой?
Отекна гръм...
И паднах аз пронизан...
Отекна гръм...
Усетих зад гърба си изстрел.
Отекна гръм...
Но аз ли бях пронизан?
Отекна гръм...
Но гръм отекна ли? Нима?
Не знам дали съм буден или спя,
но слънцето изгря,
появи се и луната,
звездите малко закъсняха.
От приятел бях предаден,
но приятел ли бе той,
щом живота ми продаде
и не даде ми покой.
Не, не беше той приятел,
а безмилостен предател.
И събудих се на сутринта
в локва кръв до колена.
Зарекох се да отмъстя,
но за радост на света
съвестта ми клетвата отхвърли
и злобата ми тя изхвърли.
А на следващия ден,
от постъпката си ужасен,
старият приятел
бе отново пак до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...