23.10.2007 г., 9:52

Рискът На Приятелството

1.4K 0 2
Сън ли бе това или животът мой?
Отекна гръм...
И паднах аз пронизан...
Отекна гръм...
Усетих зад гърба си изстрел.
Отекна гръм...
Но аз ли бях пронизан?
Отекна гръм...
Но гръм отекна ли? Нима?
Не знам дали съм буден или спя,
но слънцето изгря,
появи се и луната,
звездите малко закъсняха.
От приятел бях предаден,
но приятел ли бе той,
щом живота ми продаде
и не даде ми покой.
Не, не беше той приятел,
а безмилостен предател.
И събудих се на сутринта
в локва кръв до колена.
Зарекох се да отмъстя,
но за радост на света
съвестта ми клетвата отхвърли
и злобата ми тя изхвърли.
А на следващия ден,
от постъпката си ужасен,
старият приятел
бе отново пак до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...