В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница,
която да я отнесе незнайно
и преди следваща плесница
да се стопи в снега потайно.
Без глас е тя, а беше славей.
Сега едничка гордостта говори,
с лъжа пред чуждо любопитство
прогонва присмехулни хора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse