15 sept 2004, 19:17

Рисунка на живот

  Poesía
1.1K 0 0
В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница,
която да я отнесе незнайно
и преди следваща плесница
да се стопи в снега потайно.
Без глас е тя, а беше славей.
Сега едничка гордостта говори,
с лъжа пред чуждо любопитство
прогонва присмехулни хора.
Във вените й няма пулс, катран е.
В очите й-спирали безогледни
нанизали са срам и болка,
и ярост..като за последно.
Зададе нова буря хоризонта,
причината отдавна се отписа.
Да няма следствия съдбовни-
с удобство договор подписа-
че ще мълчи, мълчи до края,
че ще изтрива с гума зла сълзите,
че ще руши света картинен
и ще се гаври, смесвайки боите.
Усети сянката зад себе си,
а мириса на буря прегоря,
когато тя довършваше го-залеза-
удавен в алена река.
Лъчите изгориха я,но раната
покри с парче живот и си замина
на колесницата,снегът зад нея
затрупа старата картина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...