Sep 15, 2004, 7:17 PM

Рисунка на живот

  Poetry
1.1K 0 0
В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница,
която да я отнесе незнайно
и преди следваща плесница
да се стопи в снега потайно.
Без глас е тя, а беше славей.
Сега едничка гордостта говори,
с лъжа пред чуждо любопитство
прогонва присмехулни хора.
Във вените й няма пулс, катран е.
В очите й-спирали безогледни
нанизали са срам и болка,
и ярост..като за последно.
Зададе нова буря хоризонта,
причината отдавна се отписа.
Да няма следствия съдбовни-
с удобство договор подписа-
че ще мълчи, мълчи до края,
че ще изтрива с гума зла сълзите,
че ще руши света картинен
и ще се гаври, смесвайки боите.
Усети сянката зад себе си,
а мириса на буря прегоря,
когато тя довършваше го-залеза-
удавен в алена река.
Лъчите изгориха я,но раната
покри с парче живот и си замина
на колесницата,снегът зад нея
затрупа старата картина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....