19 ago 2005, 23:04

РИСУВАМ

  Poesía
1.2K 0 5

Както си седя,
пред платно кораво,
цветове редя
и цапотя здраво!

Шарени боички,
бъркам във буркана,
ще използвам всички
пък каквото стане!

Взимам от дъгата,
в синьо разредена,
взимам от цветята,
взимам и от мене.

Нещо все не става,
малко се ядосвам,
и боя добавям,
и боя прахосвам...

Но когато свърши
цветната магия,
всичко ще избърша,
всичко ще изтрия.

С две бои последни,
за последен път,
ще рисувам- земни,
и живот и смърт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, приятелю!
    Поздравления за стиха!
  • Направо жестоко!!! Това стихотворение ме кара да го чета отново и отново и отново...Бях го забравил...Невеорятно е!!! 6, защото няма 7
  • Земни - с две боички ...
    Страхотен стих Дайк.
  • Винаги съм кажувал, че daik пише страшно добре. Е добре де поне добре със сигурност пише, макар че наистина има и страхотни попадения.
  • Хубаво е.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...