Посипвам думи нежни като цвете
по своята небесна ученическа дъска.
Редя и разпилявам срички в куплети
и сортирам своите цветя като в леха.

Докосвам ги с неохотни краски
и завладявам горещите сърца.
Изричам и дарявам им ласки
и пускам ги да плуват по вода.

Рисувам плавно букви в небесата
с невидима и непозната светлина.
Обличам в златно и слънцата
и почвам немирно звездите да броя.

Редувам бавно думи с душата.
Оглеждам се – никой не ме видя.
Дали ще мога да опиша нещата
или само ще се опитвам да ги кроя?

Съединявам срички в куплети.
Подреждам ги в стройни стъпала.
Освобождавам думи от перипети
и се впусквам с тях без правила!

Разделям строфи полуслети.
Измислям силуети и имена.
А после с фрази непредвзети
започвам да пиша словеса.

Разпилявам думи по моята пътека.
Подреждам ги с нежна ръка.
Редя и ги погалвам за утеха
и после призовавам и следя!