evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421

23 nov 2017, 1:22

Риторично

Poesía » Filosófica

1.1K 3 3

Автор: Генка Богданова

Душата ми се люшка отмаляла

между мечти и вяра отлетяла.

Ту студ сърцето ми сковава,

ту слънчева надежда го огрява.

Душата ми тревожна скита

и вечно пита, пита, пита...

Нощта не носи ми покой,

измъчих се! Но, Боже мой,

дали пък бих била щастлива,

открила мир сред скука сива?

В безличен, безпроблемен ден,

ще страда, знам, духът ми угнетен,

открил, че във спокойствието сиво

ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Владислав, Марианче, че бяхте с мен и моето стихотворение. Знаете по себе си, че житейската сивота и скуката убиват човещината и творческата нагласа. Ние сме хора, чиито души жадуват за светлина,у красота, полет на духа и цветни сънища, които да ни зареждат с творческа и жизнена енергия.

2017-11-23T10:43:50+02:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Марианче, Владислав! За творческите личности като нас, сивотата и скуката са неприсъщи!

2017-11-23T10:22:19+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Сигурна съм, че скуката и сивотата биха те убили!
Затова, аз ти желая хармония!

2017-11-23T09:20:23+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0