evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421

23 nov 2017, 1:22

Риторично

Poesía » Filosófica

1.1K 3 3

Автор: Генка Богданова

Душата ми се люшка отмаляла

между мечти и вяра отлетяла.

Ту студ сърцето ми сковава,

ту слънчева надежда го огрява.

Душата ми тревожна скита

и вечно пита, пита, пита...

Нощта не носи ми покой,

измъчих се! Но, Боже мой,

дали пък бих била щастлива,

открила мир сред скука сива?

В безличен, безпроблемен ден,

ще страда, знам, духът ми угнетен,

открил, че във спокойствието сиво

ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Владислав, Марианче, че бяхте с мен и моето стихотворение. Знаете по себе си, че житейската сивота и скуката убиват човещината и творческата нагласа. Ние сме хора, чиито души жадуват за светлина,у красота, полет на духа и цветни сънища, които да ни зареждат с творческа и жизнена енергия.

2017-11-23T10:43:50+02:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Марианче, Владислав! За творческите личности като нас, сивотата и скуката са неприсъщи!

2017-11-23T10:22:19+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Сигурна съм, че скуката и сивотата биха те убили!
Затова, аз ти желая хармония!

2017-11-23T09:20:23+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0