evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421

23 nov 2017, 1:22

Риторично

Poesía » Filosófica

1.1K 3 3

Автор: Генка Богданова

Душата ми се люшка отмаляла

между мечти и вяра отлетяла.

Ту студ сърцето ми сковава,

ту слънчева надежда го огрява.

Душата ми тревожна скита

и вечно пита, пита, пита...

Нощта не носи ми покой,

измъчих се! Но, Боже мой,

дали пък бих била щастлива,

открила мир сред скука сива?

В безличен, безпроблемен ден,

ще страда, знам, духът ми угнетен,

открил, че във спокойствието сиво

ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Владислав, Марианче, че бяхте с мен и моето стихотворение. Знаете по себе си, че житейската сивота и скуката убиват човещината и творческата нагласа. Ние сме хора, чиито души жадуват за светлина,у красота, полет на духа и цветни сънища, които да ни зареждат с творческа и жизнена енергия.

2017-11-23T10:43:50+02:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Благодаря ви, Таничка, Марианче, Владислав! За творческите личности като нас, сивотата и скуката са неприсъщи!

2017-11-23T10:22:19+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Сигурна съм, че скуката и сивотата биха те убили!
Затова, аз ти желая хармония!

2017-11-23T09:20:23+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0