evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
Nov 23, 2017, 1:22 AM

Риторично 

  Poetry » Phylosophy
635 3 4

Автор: Генка Богданова

 

Душата ми се люшка отмаляла

между мечти и вяра отлетяла.

Ту студ сърцето ми сковава,

ту слънчева надежда го огрява.

Душата ми тревожна скита

и вечно пита, пита, пита...

Нощта не носи ми покой,

измъчих се! Но, Боже мой,

дали пък бих била щастлива,

открила мир сред скука сива?

В безличен, безпроблемен ден,

ще страда, знам,  духът ми угнетен,

открил, че във  спокойствието сиво

ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Таничка, Владислав, Марианче, че бяхте с мен и моето стихотворение. Знаете по себе си, че житейската сивота и скуката убиват човещината и творческата нагласа. Ние сме хора, чиито души жадуват за светлина,у красота, полет на духа и цветни сънища, които да ни зареждат с творческа и жизнена енергия.
  • Благодаря ви, Таничка, Марианче, Владислав! За творческите личности като нас, сивотата и скуката са неприсъщи!
  • Сигурна съм, че скуката и сивотата биха те убили!
    Затова, аз ти желая хармония!
  • Много ми хареса, особено на финала:
    "В безличен, безпроблемен ден,
    ще страда, знам, духът ми угнетен,
    открил, че във спокойствието сиво
    ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо"
    Поздравления!
Random works
: ??:??